АСТАРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Едновремешен занаятчия, който е тъкал тънки платна. „Само в Търново преди 100 години е имало до 1000 фабрики за платна?“ (това ще да са астарджиете, от които сега не съществува ни един). Хр. Ботев, Съч. 1929, 192.
2. Едновремешен турски войник с чалма от тънък хастар. На главата си и той [еничаринът] имаше дълъг остър кюлаф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък хастар — той беше от астарджиите. Т. Панчев, РБЯд, 7.
— От тур. astarci.