АСТЕНЍЯ ж. Мед. Болезнено състояние, което се изразява във физическа и нервно-психическа слабост на организма, в много бързо изморяване и изтощаване. Следоперационната астения създава определени трудности в лечебния процес. В. Желев и др., ФНПЗ, 163.

— От гр. ἀ ‘не’ + σϑενός ‘сила, мощ’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)