АТАМА̀Н м. 1. В епохата на феодализма — началник на свободните казашки дружини.
2. В дореволюционна Русия — началник в казашка войска или селище, изпълняващ военни, полицейски и административни функции. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. П. Росен, ВПШ, 49. По стар и строго пазен обичай казаците отнасяха трупа на своя атаман. Й. Йовков, Разк. II, 237.
— От тюрк. през рус. атаман.