А̀ТИКА ж. Архит. Надстройка на стена над главния корниз на сграда, предназначена главно за барелеф или надпис (характерна за дворци, черкви, триумфални арки и др. през ХVII-ХVIII в.).

— Гр. от собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)