АТИНЯ̀НИН, мн. атиня̀ни, м. 1. Истор. Жител на древногръцкия град държава Атина. Отнине. / В служене пред олтарът на Киприда / не искам за атинянин да чуя. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3-4, 191.
2. Човек, който е роден или живее в Атина (столица на днешна Гърция). Бавно каляската се движеше... — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 277.