АУТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания, затваря се в себе си и губи всякакъв контакт с външната среда. За хората с аутизъм е трудно или невъзможно да имат приятели. Леч., 2000, бр. 40, 8. Детето страда от аутизъм.
— От гр. αύτός ‘сам’.