АФЕКТЍРАН, -а, -о, мн. и. Прич. мин. страд. от афектирам като прил. Книж. 1. Който е в състояние на афект. Те обичаха младия поручик, но го намираха твърде странен, афектиран и дребнав. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 381. Красимир играеше с него [Светльо] на шах. Имаше много зяпачи и Светльо, афектиран, сякаш повече се интересуваше от впечатлението, което прави .., докато изведнъж обяви мат. Н. Стефанова, ПД, 18.
2. Който се дължи на афект. По високия афектиран тон на гласа му тя разбра, че, както винаги, в късните часове на нощта той бе много пиян. Д. Димов, Т, 473. Афектирано състояние.