АФЕРЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Рядко. Книж. Занимаване с афери. Прокурорът иска строго наказание без снизхождение за запазване престижа на военните съдилища и да престане аферизмът. БД, 1909, бр. 22, 1.

— От фр. affairisme.


Източник: Речник на българския език (онлайн)