АФИЀ, мн. -та, ср. Рядко. Остар. Таен полицай, агент, детектив. Малкият очилат човек декламираше. Но беше строго вторачен в новия си познайник. Не е ли той афие? А. Страшимиров, Съч. V, 345.
— От араб. през тур. hafiye.
