АФЍКС м. Грам. Морфологичен (словообразуващ или формообразуващ) елемент, който придава допълнително значение към основното значение на корена. Представките и наставките са афикси.

— От лат. affixus през рус. аффикс.


Източник: Речник на българския език (онлайн)