АФОРИЗМО̀, мн. -а̀, ср. Рядко. Остар. Отлъчване, изключване от цървата; афоресване. Сконфузи се [Никифор] и за да заглади неприятното впечатление, закани се отново на попа: — Афоризмо ще ти извадя, така да знаеш, храненик на лоши нрави и пороци!... Цв. Минков, МЗ, 33.
— От гр. ἀφορισμός.