А̀ХКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ахкам и от ахкам се; ахане. — Стига сте викали като цигани! .. Таз работа с охкане и ахкане няма да стане. И. Петров, НЛ, 193. Нашият народ е безкрайно търпелив. Без охкания и ахкания той понася тежките изпитания и несполуки. П. Славински, ПЗ, 292.