АХРЯ̀НИН, мн. ахря̀ни, м. Диал. Среднородопски българомохамеданин. — Не даваха да променят вярата си, защото помаците — тъй викат другите на българите мохамедани, а те самите се наричат ахряне, — защото ахрянете остават настрана и от българи, и от турци. А. Дончев, ВР, 70. А от по-старите Аджем бе чувал, че събирали някога ахряните да колят христи- яните и да палят селата им... Б. Несторов, СР, 185. И по облеклото мъчно можеш да познаеш кой е местен човек, кой пришелец. Само старите ахряне и турци личат. П. Велков, СДН, 295. Свива се като ахрянин. Погов., П. Р., Славейков, БП II, 107.
— Вер. от гр. собств. — Друга форма: а х р è н и н.