АХТАРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Ахтар; ахтарин. Другите членове на теферича бяха повечето изнежени бейски синове, някои търговци, ахтарджии .. и най-после слугите за авджийските кучета и соколи. Ц. Гинчев, ГК, 145.
— От тур. aktarcı.
