А̀ХУ-ЍХУ междум. 1. Подвикване при игра, танец.

2. Като същ. Веселие, веселба, развлечение. Младите ходят повече за аху-иху, а не за работа. Т. Панчев, РБЯд, 8.

— Друга форма: а̀ х о-ѝ х о.


Източник: Речник на българския език (онлайн)