АХЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. 1. Остар. и диал. Готвач. Главихме се в една кръчма: Димитър да пече хляб, а аз да бъда ахчия. П. Хитов, МП, 63. А Хаджи Генчо, като някой ахчия по турските конаци, с лъжицата в ръка ходи около котлето и кряска на баба Хаджийка. Л. Каравелов, Съч. II, 21.
2. Съдържател на ахчийница; гостилничар. Батлиан очел [отишъл] у оня град при ахчията. Наранил го ахчията без пари и му дал озгоре сто лири. Нар. прик., СбНУ ХLIV, 494.
— От перс. през тур. ahçı.