АЦЕТИЛЀНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който е свързан с горене на ацетилен. Под навеса на спасителния дом пламва ацетиленова лампа и тъмнината наоколо става по-гъста. К. Константинов, НЗХ, 70. Ацетиленов пламък. Ацетиленова светлина. Ацетиленова горелка.

2. Който е предназначен за добиване на ацетилен. Ацетиленов генератор.


Източник: Речник на българския език (онлайн)