БА̀БЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Свойствен, присъщ на баба1 (във 2, 8 и 9 знач.). От две недели то се топеше и ставаше все по-зле; не помогнаха бабешки лекове, ни баянета. Ив. Вазов, Съч. ХI, 7. Една вечер болките започнаха и той повика лелята на жена си и една стара съседка, опитна в бабешките работи, зла, амбициозна и ревнива. Г. Караславов, Избр. съч. II, 207. След него с притиснати към гърдите ръце, с бяла дантелена бабешка шапка върху оределите си коси Възкреса Чардаклиеаа се влачеше и хълцаше. Д. Кисьов, Щ, 442.
◊ Бабешки приказки. Разг. Празни, глупави думи. Хайредин Арап ага се изправи — не искаше да слуша повече такива бабешки приказки. Д. Талев. ПК, 128.