БА̀БЧЕ, зват. ба̀бче и (диал.) ба̀бчо, мн. -та, ср. Умал. от баба1 (в 1 и 2 знач.). Стоян на мама думаше: / „Помага ти бог, бабчо льо!“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 203.


Източник: Речник на българския език (онлайн)