БАВА̀ЧКА ж. Жена, специално наета да бави, да гледа, да занимава дете. Тогава тук [при кукления театър], изведнаж всичко се преобразява, .. Цяла армия деца изпълва скамейките и столовете. Майки с ръкоделие, бавачки с бели шапчици, баби и дядовци .., влизат в оградения правоъгълник и настаняват малките зацвъртели човечета. К. Константинов, ПЗ, 185-186. Той мина и през оня град, дето живееше неговата бавачка — тя го носеше на ръце, когато той беше съвсем мъничък, и го обичаше много. Св. Минков, СЦ (превод), 18. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи. А. Каралийчев, ПГ, 89.