БА̀ГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отнася до багра, цвят, боя; багров, цветови. Особеност на родопското тъкано изкуство е и неговото многообразие. . И най-малката махала в Родопите има своята традиционна багрена легитимация в торбите и престилките. Н. Хайтов, ШГ, 109. В отделни ранни пейзажи се прокрадват по-сурови тонове, които нарушават багрената хармония. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Посетителят на изложбата отново остава очарован от багрената обвивка в картините на Майстора, от силно наситените колоритни гами, които понякога стигат до първичната сила на баграта. НК, 1963, бр. 19, 6.
2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багров. Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Иван Табаков рисува с еднакво умение, с подчертано лирично чувство морското крайбрежие, багрените залези. ВН, 1958, бр. 2131, 4.