БАГРЕНЍЦА ж. Истор. Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено от българските или византийските царе през Средновековието като символ на власт; сакос. Блещи въз Ивайла царска багреница. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 49. Багреницата, която обличаше снажното му [на царя] възпълно тяло, беше осеяна с бисери. Ст. Загорчинов, ДП, 253. И Симеон раздра царската си багреница и обля с горещи сълзи изстиналата ръка. Ив. Вазов, Разк. ХIII, 40. Пурпурната златовезана багреница се спущаше на дипли, на дипли от раменете му. Й. Вълчев, СКН, 424.