БАГРЕНОРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Истор. Епитет на лице, което по рожденне принадлежи към управляващия владетелски род във Византия и средновековна България. — Царица Неда е майка на багренородния българска цар, комуто аз служа. Ст. Загорчинов, ДП, 93.

— Друга (остар. книж.) форма: б а г р я н о р о̀ д е н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)