БАГРЍЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. В миналото — човек, който се занимава с багрене, боядисване на тъкани; бояджия. Кунчо, дядото на Левски, бил по професия багрилец на гайтани. Н. Ферманджиев, РХ, 90.
