БА̀ГЪР, -ът, -а, мн. -гри, м. Рядко. 1. Багра. Бледият керемиден багър на небето от далечните пожари оцветяваше розово снежинките като при залез. П. Славински, ПЩ, 116.
2. Багреница (Ст. Младенов, БТР).
БА̀ГЪР, -гра, -гро, мн. -гри, прил. Старин. Поет. Яркочервен, пурпурен; багрен, багров. И Петър Осоговец разсеяно погледна корабите, клатещи се като гиздави сребропери лебеди в багрите отражения на водата. Н. Райнов, КЦ, 96.