БАДЕМЛЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бадемлък. „Вие бягайте, аз ще остана — вика — / ще легна татък в бадемлика, / па щото Бог даде.“ К. Христов, ЧБ, 18-20.
— Тур. bademlik.
