БАДЖАКЛЍЯ1 ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Простонар. Който е с дебели баджаци.
— От тур. bacaнli ‘дългокрак’.
БАДЖАКЛЍЯ2, мн. -ѝи, ж. Диал. Стара златна монета със стойност около 60 гроша. Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджаклии, / за грошове, мари, кръстовати. Нар. пес., СбГЯ, 157.