БАЗЀДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Базедова болест. Мед. Заболяване, причинено от ненормално повишената функция на щитовидната жлеза, което води до тежки смущения в обмяната на веществата и до отравяне на организма.

— От нем. собств.


Източник: Речник на българския език (онлайн)