БАЙРАКТА̀РКА ж. Остар., сега простонар. Жена байрактар. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположението на младата байрактарка. З. Стоянов, ЗБВ II, 60.

— Друга (диал.) форма: б а й р я к т а̀ р к а.


Източник: Речник на българския език (онлайн)