БАЙРА̀МСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от байрам; байрамен. Сега аз различих ясно високо минаре на джамия! Още малко и през мрака се очерта и бялото викало, накичено с три реда старинни байрамски кандила. Г. Райчев, Избр. съч. II, 235. Но щом ѝ потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията. Н. Хайтов, ПП, 141.
— Друга (диал.) форма: б а й р я̀ м с к и.