БАКА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бакалин; млад бакалин. Край мене минава Иван — бакалчето от нашата улица. Д. Немиров, КБМ, кн. I, 156. Ленка за вода отива / със кобиличка на рамо,! покрай бакалче минува. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 227.
2. Дребен търговец на бакалски стоки. Малките търговчета и бакалчета разпродаваха с убити цени стоката си. Ив. Вазов, Съч. VII, 163.