БАКЕМБА̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Бакенбарден. При стригането на бакембардните страни краищата на ножиците са обърнати нагоре, т. е. към ухото. Г. Георгиев и др., ФПБ, 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)