БА̀КО, -то, мн. -вци, м. 1. Простонар. Обръщение към някого, обикн. по-стар, за изразяване на иронично или покровителствено отношение. Тоя изедник, тоя изедник. И сега ли ще му създава ядове. .. — Ехей, бако, имаш много здраве — рече си Алекси. — Това не ти е в миналото. Кр. Григоров, Н, 30-31. — Моряк, казват, да си на този свят — иронично се извисява друг глас. — Свят сме виждали! Ела, бе бако, ти да видиш тоя свят, та да ти окапят очите. Б. Трайков, ВО, 61.
2. Диал. Бате, байко.