БАКЪРДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Умал. от бакърджия; млад бакърджия. Съветваха баща ѝ и майка ѝ да я венчеят за Рачка Лилов, бакърджийчето. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 134.

2. Чирак при бакърджия.


Източник: Речник на българския език (онлайн)