БАЛА̀СТОВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от баласт. Старите, изхабени релси излизаха от строя. На тяхно място работниците слагаха нови, подреждаха новото баластово легло в строен трапец. ВН, 1962, бр. 3289, 2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)