БАЛЗАМЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Балсамирам. Тие [египтяните] измислиле да балзамират умрелите тела и да препятствуват на гниението да ги унищожи. Знан., 1875, бр. 9, 134. балзамирам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)