БАЛЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от балирам и от балирам се. Момчето се измъкна, извади под седалката на камиона си продълговатото снопче тел за балиране. Д. Цончев, ЛВ, 29. Балиране на тютюн. Балиране на сено.


Източник: Речник на българския език (онлайн)