БАЛКАНДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. прил. 1. Който се отнася до балкан и до балканджия. Ниският таван и полумракът на долния кат, .. , приглушената балканджийска шарка на чергите — всичко това те кара да преживееш едно истинско вълнуващо завръщане в бащината къща. С. Северняк, ОНК, 185. Балканджийско село.
2. Който е присъщ за хората от Балкана, за балканджиите. — Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие. Ст. Марков, ДБ, 157. Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Покрай брега на реката бяха насядали селяните от Божковци,.., облечени в бозови дрехи, .., с широки балканджийски ножове във вулите. П. Константинов, ПИГ, 123-125.