БАЛКАНЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Балканджия; планинец, балканец. Разказваше [Торлака] още как другите балканлии викали: „Браво, Ристе, такава греда не е слизала в полето.“ Г. Алексиев, ДЦ, 46.

— От тур. Balkanlı.


Източник: Речник на българския език (онлайн)