БАЛМУ̀Ш, мн. няма, м. Диал. Каша от прясно сирене и брашно; бял мъж. Двама селяни дойдоха с две цедилки прясно сирене за балмуш. Ц. Гинчев, ГК, 245.
— От тур. bulamaç ‘брашнена каша за деца’. — Друга форма: б е л м у̀ ш.
