БАЛСАМЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от балсамирам като прил. За мъртво тяло — запазен от разлагане с помощта на специални вещества и по специален начин. Почти целия ден аз преминах в грамадния музей между хилядите статуи на човеци и богове, ковчези и мумии, балсамирани животни и птици. Стр. Кринчев, СбЗР, 373. Египтяните ся старали още да съхранят умрелите тела от изгниване с балсамиране,.. Такива балсамирани тела (мумии), съхранявали ся в катакомбите невредими цели тисящелетия. Г. Йошев, КВИ (превод), 32.

— Друга (остар.) форма: б а л з а м ѝ р а н.


Източник: Речник на българския език (онлайн)