БАЛТАЛЪ̀К, мн. -ци, м. Остар. и диал. Обществена гора, отстъпена от държавата на градска или селска община за вечно общо ползване от жителите ѝ. Вълнистите поли и разклонения на Стара планина са покрити в по-голямата си част с гъсти зелени бранища, или балталъци, както ги наричат в Берковско. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като стопанско наследство от стария род се запазиха общите селски имоти: гори, мери и балталъци. Ив. Хаджийски. БДНН I, 32.
— Тур. baltalık.