БАЛЪКЧЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от балъкчия; рибарски. Страшна беше арапина / .. / уста има малко млого / малко млого три корита, / три ко- рита балъкчийски. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 144.
