БАНКРУ̀ТИН, мн. банкру̀ти, м. Остар. Книж. Банкрут (в З знач.). Освен кредиторите на банкрутина [Турция] .. никой други не повярва във възможността да роди върбата грозде и Турция да произведе нещо човеческо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 245.
— Друга форма: банкро̀тин.