БА̀РИЦА ж. Диал. Умал. от бара; малка бара, баричка. Дружината, ... се спуща .. в зеления тих дол, дето лъкатуши бистра барица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 70. „Защо ти са билярци?“ — „Да си копат две барици.“ /„Защо ти са две барици?“ / — „Да ми фанат два жабци.“ Нар. пес., СбНУ, ХLIV, 438.