БАРО̀НСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Звание на барон1. Ригер биде наименован за пожизнен член на горнята камара на австрийския парламент и на следнята 1897 год. възпроизведен в наследствено баронство. Пряп., 1903, бр. 84, 1.
2. Владение на барон. Докато цяла Европа била разпокъсана в назадничави феодални кралства и баронства, единствена Венеция поддържала държавния ред и омразата към деспотизма. К, 1963, кн. 1, 25.