БА̀РХАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от бархат; кадифен. Напъти дава Жозефу добър бархатен жилет за то, че стоял зле на него. С. Радулов, ГМП (превод), 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)