БА̀РХЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от бархет. Сутрешният хлад я събуди и тя, треперейки в бархетната си нощница, стана и притвори прозореца. Д. Кисьов, Щ, 70. Едно малко момиченце с дълга бархетна рокличка и червена кърпа, .., тъкмо се беше изкачило по стълбата с голям котел вода. Л. Александрова, ИЕЩ, 16-17. Бархетена пижама. Бархетени пелени.


Източник: Речник на българския език (онлайн)