БЀДНИЧКО. Нареч. от бедничък; не богато. Противоп. богатичко. Бедничко, но спретнато накичената стаичка на Тотка .. пропущаше през прозореца си един златен сноп слънчеви лъчи. Ив. Вазов, Съч. ХI, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)