БЕДНОТА̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Бедност. По лицето му бе изписана горчива усмивка. Дядо се смееше на себе си, смееше се на ралото, на кравите, на едрата ръжена слама — .., на цялата ни беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 47. Между своите не свой, / аз живея в беднота. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174.
2. Събир. Бедният слой от населението; беднория, беднотия, сиромашия. Строго лъщели белите колосани яки на окръжните съветници, трептели сърмените одежди на поповете, отзад плътно се притискала шаячната тълпа на еснафите и градската беднота... Н. Тихолов, ДКД, 130. Редом с котленската беднота в града възниква и чорбаджийството. Й. Радичков и др., ГСП, 147.